Дела в съда по правата на човека в Страсбург
Какво представлява Европейския съд по правата на човека и как се осъществява защитата пред него?
Европейския съд по правата на човека (по нататък „Съда”) е международен съд със седалище в Страсбург, Франция. Състои се от съдии от страните-членки на Съвета на Европа. Създаден е с Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи от 1950 г. („Конвенцията”), която е международен учредителен акт за Съда и установява компетентността му и правилата за неговото функциониране. В Конвенцията и приетите в последствие Протоколи към нея се съдържат правата на Съда и гаранциите относно изпълнение на решенията му, които страните членки са се задължили да спазват, както и основния кръг права и свободи, които биват защитени. Съдът тълкува и прилага Конвенцията и ако установи, че дадена страна-членка е нарушила едно или повече от правата и гаранции по Конвенцията и протоколите към нея, излиза с решение. Решенията са обвързващи за страната, спрямо коята са издадени и тя е задължена да ги изпълни.
Европейския съд за правата на човека в Страсбург разглежда жалби отправени до него от всяко лице – физическо или юридическо, неправителствена организация или група лица, които твърдят, че по отношение лично на тях са извършени нарушения единствено на правата регламентирани в Европейската конвенция за правата на човека от 1950 г. и Протоколите към нея. Нарушението трябва да е извършено от страна-членка, която е обвързана с Конвенцията. Правата по Конвенцията са предимно граждански, политически и лични права. Конвенцията почти не засяга икономическите, социалните и културните права, въпреки че има и някои такива добавени с Протоколите към Конвенцията. Основният кръг права, които бранят Конвенцията и Протоколите към нея са:
– право на живот– забрана на изтезанията, забрана на робство , забрана на принудителен труд;
– право на свобода и сигурност –забрана за незаконно задържане и т.н.
– право на справедлив съдебен процес – от независим и безпристрастен съд в разумен срок; неналагане на наказание без процес;
– право на зачитане на личния и семейният живот;
– свобода на мисълта, съвестта и религията;
– свобода на изразяване на мнение;
– свобода на събранията и сдружаването;
– право на встъпване в брак;
-право на ефективни правни средства за защита –Закон за дискриминацията;
– защита на собствеността;
– право на образование;
– право на свободни избори;
– забрана за лишаване от свобода за дълг(паричен или друг облигационен);
– свобода на придвижването;
– забрана за експулсиране на собствените граждани;
– забрана за колективно експулсиране на чужденци;
– отмяна на смъртното наказание;
– гаранции за редица съдебни права – процедурни гаранции по отношение на експулсирането на чужденци; право на обжалване в наказателното производство; обезщетение в случай на съдебна грешка; право на невъзможност за повторно осъждане или наказание; равенство между съпрузите;
– всеобща забрана за дискриминация;
За да бъде допусната до разглеждане жалба на лице по отношение на което е извършено нарушение, трябва да са на лице определени предпоставки, които могат да се групират по следния ред:
1.Положителни предпоставки, които трябва да са на лице:
– изчерпване на всички вътрешноправни средства за защита –това изискване произтича от идеята, че защитата пред Европейския съд има субсидиарен (спомагателен) характер. Тук се има в предвид една предходна вътрешноправна активност от жалбоподателя. Т.е. ако той е разполагал с правни средства да защити правото си в рамките на самата държава, но не го е направил, а сроковете за това са изтекли, тогава жалбоподателят няма да има право на жалба при нарушени права по Конвенцията и Протоколите към нея;
– депозиране на жалбата в 6 месечен срок от окончателното решение на последната национална инстанция –след като сте използвали всички средства за защита на защитеното Ви от Конвенцията право в рамките на държавата и след постановяване на последното решение на съда, което е окончателно и нямате право вече да обжалвате, тече срок от 6 месеца, в който трябва да депозирате жалбата си в Страсбург. Ако този срок се преклудира (изтече), такава жалба по същото дело и за същото нарушено право не можете да подадете повече.
– жалбоподателят трябва лично да е засегнат – т.е. Вие не можете да депозирате жалба, ако въпреки наличието на нарушение на защитените от Конвенцията права, не сте засегнати лично от тях.
– нарушението да е извършено от държавата или от неин орган– Съда не разглежда персонални жалби срещу физически и юридически лица.
2. Отрицателни предпоставки, които трябва да са на лице:
– жалбата да не е анонимна;
– жалбата да не е разглеждана от друга Европейска институция;
– жалбата да не е несъвместима с Конвенцията, т.е. да попада в нейния обхват от защитени права;
– жалбата да не е необоснована;
Жалбата следва да бъде оформена писмено в точно определен от Конвенцията формуляр и подписана от жалбоподателя или от негов представител с изрично писмено пълномощно. След като жалбата постъпи в Европейския съд по правата на човека, тя се преглежда първо за описаните по горе предпоставки за допустимост. Срокът е около една година, но понякога Съда се произнася по допустимостта и в по-кратки срокове. Ако съда прецени, че е допустима, жалбата ще се разгледа по същество. Това отнема около 5-6 година при сегашното темпо на работа на Европейския съд. Производството е освободено от държавни такси, заплаща се единствено адвокатски хонорар и други такси свързани най-вече с превод на документи. Личното присъствие на жалбоподателя не е необходимо.