Лекарски грешки
Правната възможност за предявяване на иск по повод допусната лекарска грешка при проведено лечение.
Медицинската дейност е правно регламентирана дейност, подлежаща на държавен контрол и изискванията към нейното упражняване са правно регламентирани. Основата на нормативната уредба, регламентираща правата и задълженията на медицинските специалисти и здравните заведения се съдържа в Закона за здравето, Закона за здравното осигуряване и Закона за лечебните заведения, в стандартите за медицинската грижа в различни направления на медицината и в добрата медицинска практика. Именно тези стандарти позволяват и възможността да се установи при тяхното нарушаване, че съответната медицинска услуга не е изпълнена според правилата и може да се установи лекарска грешка или небрежност. Сферата на дейност на лекарите е една от най-прецизно охраняваните от закона области, свързани с човешкото здраве, живот и достойнство. Във връзка с това, при виновно неизпълнение на задълженията си, медицинските лица носят различни по вид отговорности: гражданска (договорна и деликтна), наказателна, административно-наказателна и дисциплинарна.
1.Гражданската отговорност бива два вида: договорна и деликтна. При установяване на лекарска грешка, отговорността може да се разглежда единствено на плоскостта на деликтната отговорност, чиято правна уредба е в чл.45 и чл.49 от Закона за задълженията и договорите.
Когато поведението на лекаря спрямо пациента е несъвместимо с нормативните му задължения и добрата медицинска практика за полагане на медицинска грижа, както и в разрез с правата на пациента, така както същите са уредени в Закона за здравето (чл.88) и това поведение причини вреда на пациента, последният има право на обезщетение за непозволено увреждане, наричано още деликтна отговорност.
Добрата медицинска практика изисква всеки един пациент да получи адекватно на състоянието му лечение, по време на което да бъдат съблюдавани и съобразени всички гарантирани му права. Тази отговорност обхваща всички имуществени и неимуществени вреди причинени на пациента и произтичащи пряко от неправомерните действия на лекаря. Тук следва да не се смесва и да се прави разграничение между понятието „лекарска грешка”, която по своята същност е виновното неспазване на правилата на добрата медицинска практика и понятието „неблагоприятен ефект” настъпил от лечението, при което въпреки да е спазен закона, нормативната уредба и добрата медицинска практика, резултата от вредата е настъпил като закономерно следствие от самото заболяване на пациента дори и при правилното лечение, а не поради вина на лекаря и не би могла да се търси отговорност от лекаря.
За да бъде реализирана деликтната отговорност на лекаря следва да бъде доказан най важния елемент на деликта, а именно причинно-следствената връзка между поведението на лекаря и настъпилото увреждане на пациента. Доказването на тази причинно-следствена връзка се осъществява единствено и само чрез съдебно-медицинска експертиза с участието на съдебен медик и профилиран специалист.
На следващо място, следва да отбележим, че от съществено значение по исковете за вреди от лекарска грешка е разграничаването на деликтната отговорност от договорната такава съобразно т.нар. „информирано съгласие на пациента”, регламентирано в чл.88, ал.1 от Закона за здравето. Обикновено документ-бланка за информирано съгласие на пациента, ведно с цял набор от други документи, се предоставя за подпис на пациента преди извършване на хирургическата интервенция или друг вид лечение. Когато действията на лекаря са в рамките на даденото информирано съгласие,което е подписано от пациента, но дадената диагноза се окаже неточна или избраната терапия неадекватна, отговорността е договорна (тя покрива всички доказани имуществени вреди без неиумуществените). Когато обаче, информирано съгласие липсва и действията на лекаря причинят вреда, отговорността е деликтна (лекарят отговаря за всички имуществени и неимуществени вреди).
Лекарят носи отговорност за непозволено увреждане и тогава, когато, действайки в рамките на даденото информирано съгласие, поради нарушаване на правилата за упражняване на медицинската професия, причини или допринесе за влошаване на състоянието на пациента.
В процедурен аспект, при депозиране на гражданскоправен иск пред компетентния за това съд, за вреди причинени на пациента, за пациента ще остане тежестта да докаже неправомерността на вредоносното действие, т.е. кой закон, стандарт или коя добра медицинска практика е нарушил лекарят, който е причинил вредата; причинно-следствената връзка между вредоносното действие и увреждането, както и вида на претърпените вреди – имуществени и неимуществени. Имуществените вреди се доказват от пациента, чрез представяне на документи – фактури, банкови разплащания и други по повод последващото лечение, пътувания във връзка с лечението, пропуснати ползи в работен аспект, ако е било невъзможно пациента да продължи работа и то е в пряка причинно-следствена връзка с нанесената от лекаря вреда и др. Обезщетението за неимуществени вреди –стресът, мъките и болките от преживяното, се определя от съда по справедливост. Вината на лекаря се предполага до доказване на противното и тежестта за оборване на тази презумпцията е негова.
Този гражданскоправен иск може да бъде предявен едновременно и при солидарна отговорност – срещу лекаря и срещу лечебното заведение, в което е извършена манипулацията, ако лекарят е работил към него на трудов или граждански договор (при възлагане). Ползите на пациента от предявяване на иск за вреди едновременно към лекаря и към лечебното заведение, в условията на солидарност е, че ако гражданският иск бъде уважен срещу лекаря и у последния не се намери имущество, с което да бъдете удовлетворени, т.е. да Ви изплати обезщетението, ще може да се удовлетворите от имуществото на болничното заведение.
Гражданскоправният иск за вреди следва да бъде заведен пред компетентния съд по постоянния адрес на ответника. При депозирането му, следва да се заплати държавна такса в размер на 4% от претендираното от пострадалия пациент обезщетение. Отделно от тази сума, ищецът-пациент следва да поеме първоначално и разноските за назначаване на съдебно-медицинска експертиза по делото, тъй като тя е единственото най-важно доказателствено средство, което съдът следва да взема впредвид при постановяване на решението. Сумата за тази експертизи се определя от съда и е в зависимост от обема на работа и броя на ангажираните медицински лица, както и от броя на експертизите, в случай на оспорването й от някоя от страните. Адвокатският хонорар, както и пътните разноски също остават първоначално в тежест на ищеца-пациент. Ако искът бъде уважен, тези разноски, ще се претендират от лекаря или от болницата.
2. Наказателна отговорност.
За най-тежките лекарски нарушения, Наказателния кодекс предвижда и наказателна отговорност. Непосредствено относими към правата на пациентите са разпоредбите на чл.123, ал.1, чл.126, ал.1, чл.141, ал.1 и ал.3 от НК (случаите на смърт и на неоказване на помощ от лекаря след като бъде поканен). Друга обща разпоредба, която не касае само лекарите, но би могла да се приложи и по отношение на тях е разпоредбата на чл. 134, ал.1 от НК.
За образуване на наказателно производство при извършено престъпление по гореописаните членове на НК, пациента следва да сезира компетентната Прокуратура. Сезирането следва да се осъществи чрез един добре обоснован, юридически издържан и подкрепен с доказателства сигнал за извършено престъпление. В случай, че в резултат на разследването бъде внесен обвинителен акт в съда и бъде повдигнато обвинение срещу лекаря, то пациента би могъл да се конституира като граждански ищец и/или частен обвинител. Това ще му даде възможност от една страна да поддържа обвинението заедно с прокурора, а от друга страна ще може да претендира гражданско обезщетение от подсъдимия в наказателния процес, избягвайки по този начин предварителното заплащане на държавната такса за гражданския иск.
В случай, че при оказаното Ви лечение Ви бъде поставена грешна диагноза, изписано Ви е грешно лекарство; фатално е забавено лечението Ви; опериран е грешен орган или е забравено чуждо тяло при операция; получили сте травма по време на лечение, която не е във връзка със заболяването Ви, а е резултат на небрежност от лекаря; получили сте алергична реакция или вместо да бъдете излекуван, сте инвалидизиран от лечението, включително ако сте получили усложнения или сте били жертва на вътреболнична инфекция или ако Ваш близък е починал във връзка и по повод проведено лечение, то бихте могли да потърсите незабавно правата си по съдебен ред.